Сряда, 7 октомври 2026
|
Димитровград
19°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Програмисти
Събрал Windows 7 всички браузери и им казал: - Който яде прекалено много памет, ще му ступам рижата физиономия.
Програмисти
03.10.2017
3,831 прегледа
Следващ →
Още вицове
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Вечния проблем: гладен - искам да ям, сит - не искам да работя!
По-лесно е понякога да признаеш, че си виновен, отколкото да докажеш, че си прав. Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи.
- Хайде да ми върнеш чадъра, който ти дадох. - С удоволствие, но го дадох на заем на един приятел. Спешно ли ти трябва? - Ами не, но пича, който ми услужи с него каза, че хазяина му си го иска.
Една жена избягала от мъжа си. След една седмица се връща и разкаяно моли за прошка. Съпругът стои, слуша горещите й молби невъзмутимо и накрая заявява: - Виж какво, скъпа. Всички сме хора и са ни учили да прощаваме. Въпреки всичко което ми стори, съм готов да ти простя за това, че избяга от мен. Но колкото и да ми се ще, не мога да ти простя, за това, че се върна...