Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 11°
Един млад пилот решил да се прави на пич. Цял ден карал пътническия самолет като изтребител, а когато през нощта наближил летището и от кулата го попитали: Полет кой? Той отговорил: - Познай кой!? Диспечерът дръпнал шалтера на осветлението на пистата и му отговорил: - Познай къде!
Професионални 4,095 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Защо Иванова започна постоянно да закъснява за работа? - Има служебен романс с Петров. А на срещите жените, както е известно, винаги закъсняват. Ти си преуспяващ банкер, висш чиновник, поп-звезда, катаджия, данъчен? Вече си вкусил всички прелести на живота! Време ти е да направиш нещо добро! Просто се гръмни. Трима борци отишли в пустинята на мисия поставена от шефа им. Колата им се разваля и те оставят сами насред пустинята. Намира ги шефа и пита първия: - За какво ти е тази вода? Мутрата отговаря: - Бодигард без вода не може! Пита втората мутра: - За какво ти е този мобилен телефон? Мутрата отговаря: - Бодигард без мобилен телефон не може! Пита третата мутра: - За какво ти е тази врата от колата? Третата мутра отговаря: - Когато ми стане топло да отварям прозореца и да се проветрявам! В далечно село, в кръчмата са се събрали мъже и си пият. Вратата се отваря и влиза млад мъж /нов в селото/. От една маса го привикват да седне при тях и започват да го черпят. По едно време младежът забелязва няколко мъже, които носят на ръце един мъж, пиян като кирка. Вижда, че го отнасят в съседна стая и пита. - Къде го отнесоха този? - Отидоха да го чукат. Тука в селото няма жени, разбираш ли....Ама ти си пий и не обръщай внимание... ....... ......изведнъж младежът отваря очи и вижда няколко селяни, които го носят на ръце. - Не, не, не искам в другата стая, не ме носете там...- започва да крещи той. Един от селяните се обажда: - Успокой се, бе. Ние не те носим в стаята, а те изнасяме от нея Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…