В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...
- Отдавна не сме виждали такъв забележителен стрелец като
вас! - хвали горският добър ловджия. - А някога стреляли ли
сте без да улучите, господин докторе?
- Да. Веднъж излекувах един милионер за две седмици.