Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Баба Меца имала рожден ден и си казала:
- Ако някой ми подари цвете, ще му го навра в задника.
Дошъл Зайо на купона с голяма маргаритка и Меца изпълнила заканата си.
След това Лиса питала Зайо:
- Абе ти защо плачеше и се смееше, когато стана случката с цветето?
Зайо казал:
- Плаках, понеже ме болеше, а се смеех, защото зад мене беше Кумчо Вълчо с кактус!