На вожда на африканско племе му се ражда бяло дете. Вика той белия мисионер и му вика:
- Я казвай сега, като много знаеш и като си единственият бял на стотици километри, как е станала тази работа с детето?
Притеснил се мисионерът, започнал да мисли трескаво:
- Ами виж, това е игра на гените, стават такива работи; ето например виждаш ли там стадото кози: цялото бяло, а по средата - една черна.
Помълчал вожда, пък казал:
- Добре. Обещавам да не вдигам шум за детето, но и ти си трай за козичката...
- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.