Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 17°
Учителката казала на децата: - Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва: - Кажи ти Марийке. Марийка започва: - Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. - Седни Марийке, отличен. Кажи ти Петърчо. Петърчо започва: - Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. - Отлично, Петърчо, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: - Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно идва от тоалетната.
Ученически 4,046 прегледа
Следващ →

Още вицове

Видях дневника ви да минава oт тук! /час по психология в 119 СОУ Ак. Михаил Арнаудов/ Умира мъж. Душата му чака своята участ. Свети Петър казва: - Събрали сме се тук да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него? Първата душа: - Той беше хубав човек: добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е! Втора душа: - В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е! Трета душа: - За ада е гадината! Душата на умрелия: - Иване, ти пък защо?! Та нали с теб бяхме приятели!! Душата на Иван: - Е бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време влизат някакви двама бизнесмени. Мотат се около писоарите, разговарят. Изведнъж в тоалетната нахлува килър и... "събаря" ония двамата. Аз... в уплахата си... нито дишам, нито шавам - моля Бог да не ме чуе килъра!! Душата на умиращия: - Е добре, но аз какво общо имам?! Душата на Иван: - А кой точно тогава ми звънна на мобилния?!?! Питат "Радио Ереван": - Как се усеща в главата една "духачка" след пореден сеанс? Отговор: - Като тиква пълна със семе. Будилникът ме събуди, но не ме убеди... Постъпил Манго в "Пирогов" с отрязани крака. Отишла Айшето на свиждане. Още с влизането бръкнала под одеялото, напипала което я интересувало и като се уверила, че е там, въздъхнала успокоена: - Абе, Манго, за малко инвалид да останеш, бе!