Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата:
- Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди?
- Не, татко.
Да прочете човек днес серия романи, е много потискащо. След четвъртия или петия аз започвам да си мисля за Големия роман и изпитвам отчаяно желание да взема да избягам и да отида на кино.Лесли Фидлър, критик