Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Димитровград
18°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Никой не може да обхване необхватното!Козма Прутков
Бисери
03.10.2017
3,736 прегледа
Следващ →
Още вицове
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа - никой не го купува. След анализ на проблема помества нова обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Отива някакъв тип на гости при свой приятел - шеф на полицията. Пият си двамата кафето в кабинета на шефа изведнъж той вика: - Карнобат! Двама полицаи изскачат от единия и влизат в другия гардероб на стаята. След малко пак "Карнобат" и ония излизат от гардероба и се връщат в първия. Това се повтаря три-четири пъти. Накрая гостът не издържал и попитал: - Абе, защо тия хора се местят от единия гардероб в другия? - Ще ги пращам в командировка другата седмица, но в Карнобат ще трябва да сменят влака та ги тренирам...
- Ало, Иван Петров вкъщи ли е? - Все още е вкъщи, но вече изнесоха венците.
По време на полет двамата пилоти разговарят: - Да вземем да пием по едно кафе и след това да изчукаме стюардесата, а? - Ами да... Обаче микрофоните били включени и разговорът се чувал из целия самолет. Стюардесата се притеснила и хукнала към пилотската кабина да им каже. В бърэината се препънала в килимчето и паднала в скута на една бабичка. Тя й помогнала да стане и рекла: - Ще се убиеш бе, чедо! Защо бързаш? Те казаха, че първо ще пият кафе...
Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен. Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.