Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 12°
Димитровград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Учителката влиза в клас, придружена от двама непознати. - Деца, това са двама геолози, казва тя. - А ти, Иванчо, ще заведеш господата до мястото, където си намерил онези хубави лъскави камъни. - Днес не може, госпожице! - Защо? - Защото днес музеят е затворен!
Ученически 8,105 прегледа
Следващ →

Още вицове

Бай Стамат, ел. техник с 30 год. стаж, даже жена си не хваща за двете ц*ци едновременно. Еволюция на женските искания -"какво си ми купил" с мазен глас и умивка, но неопределено (12-14г) -"аиде да ми купиш нещо" с по-мазен глас и умивка, но неопределено (14-16г) -"виж го какво е симпатично, аиде да ми го купиш " с още по-мазен глас и умивка, н вече определено (16-18г) -"виж го какво е симпатично " с с максимално мазен глас и умивка, дискретно определено (18-20г) -"виж го какво е симпатично, ама тук е много скъпо " с с максимално мазен глас и умивка, но леко загрижен вид, да се разбира: знай че трябва да ми го купиш, но аз те жаля да дадеш по малко пари (20г-) - "как може да се сетиш за леля ми, майка ми( еди кое си същество от женски пол), но не за мене"- с бесен наранен глас, да се разбира знай че трябва да ми го купиш без значение колко струва и да се молиш да ти простя и се чувствай виновен трябва да ми купиш нещо дори без да си го искам: на всички възрасти Старец отива в църквата и пита свещенника: - Отче, кажете може ли да съм бащата на детето, което роди моята 18 годишна жена? Та аз съм вече на 70 години. Може би това е чудо? - Когато бях в пустинята, ме нападна лъв - отговорил Отчето - Аз насочих библията към него, казах "Бум!" и лъвът падна мъртъв. - О, това е чудо! - Не съвсем, не съвсем... Когато се обърнах, зад мен се оказа ловец с истинска пушка... Компютърен програмист отива сутринта в офиса. Колегата му го пита: - Защо си толкова тъжен? Еми как няма да съм тъжен! Снощи написах една нова програма, много хубава и приложима. - Еми, това е много добре ама кажи защо си толкова тажен? - Еми защо, защото заспах на "Backspace" "100 крачета" Сто крачета трополяха по паркета у дома, аз се вслушах, те се спряха и настана тишина... Пак задрямах, но ги чух, мисля, че сега пълзяха, аз напрегнах своя слух - вътре в барчето ми бяха... Скочих бързо на крака и заварих ги във крачка - как измъкваха сега две по двайсет и стотачка... Пак заспах, но сутринта се огледах за крачкАта, нямаше ги, ала с тях и половината заплата... И сега седя и мисля, гледам дървеното барче, те ли кинтите ми свиха или просто много харча?!... Малки пъргави крачка, празна халба и капачка - махмурлукът натежа с две по двайсет и стотачка!