Английски свещеник се разхожда из някакъв парк. Паркът е прекрасен. Хубави цветя, грижливо подрязана трева, чисти пътечки...
На една цветна градинка се труди някакъв градинар. Свещеникът решава да му напомни за величието на Бога:
- Виждам, че имате прекрасна градина, сър. Какви прекрасни творения създава Господ, когато му помага човекът!
- Ха! Що не бяхте тук миналата година, да видите на какво приличаше този парк, когато Господ се грижеше сам за него.
Град в Дивият Запад. От кръчмата излиза каубой, приближава се до коня си, вдига му опашката, целува го по задника и се качва на седлото.
Седящите пред бара зяпачи го гледат с изумление:
- Защо правиш така, Бил?
- Абе, много ми се напукват устните от вятъра...
- Е, това помага ли?
- Да. След това преставам да ги облизвам...