В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо. По едно време англичанинът, загледан през прозореца, казва:
— Моята Джоузефин е толкова изящна и грациозна, че ми напомня на английска хрътка.
След половин час се обажда французинът и нежно казва:
— Моята Жаклин е толкова пухкава, нежна и мила, че ми прилича на френска булонка.
Ганьо седял, въртял се и накрая, излизайки от купето, за да запали цигара, се обърнал към двамата господа и заявил:
— Абе и моята Мара е една кучка, ама баш каква порода е, не зная!
- Докторе, мъжът ми има сериозно заболяване. Понякога му говоря нещо с часове, а после се оказва, че не е чул нито дума.
- Това не е заболяване, госпожо, това е Божи дар!