Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.
Мъж се опракал на приятел, че не знае как да се отнася с жените.
- Как например да започна с някоя жена? - попитал той.
- Като легнете в леглото, сложи ръка на корема й и й кажи: “Обичам те! ” – посъветвал го приятелят. – По
-нататък тя сама ще ти подскаже какво да правиш.
Мъжът намерил жена, завел я в леглото, сложил ръка на корема й и казал: “Обичам те! ”.
- По-ниско! – помолила жената.
- Обичам те! – повторил той с плътен бас.