Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал.
До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари... барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал:
- Абе къФ cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ’сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж...
- Остави се - въздъхнал човекът - наскоро хванах златната рибка.
Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил:
- И кво си поръча?
- Ами не гледаш ли? - горчиво риторично запитал човека - Дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно...
- Интересен ли беше концертът?
- Страшно! Изпълниха ораторията на Хендел "Месия".
- А би ли ми обяснил, какво е това оратория?
- Ами, ако например сега ти кажа: "Дай ми една цигара!" - това не е оратория. Но, ако ти кажа: "Дай, дай, о дай ми ти, о дай цигара, -гара, -гара, цигарчица, ми дай, о ти ми дай цигар!" - това вече е оратория.