Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.
Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна..
Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва:
- Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван!
Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи:
- Чудо, счупеният крак оздравя!
Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва:
- Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...