1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви заточили, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва…
1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва:
- И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Емил Велев събрал футболистите след мача с ЦСКА и ги разделил на две редици, цветнокожите вляво, останалите вдясно.
Посочил към топката и казал:
- Топка.
Посочил към вратата:
- Врата.
Пак посочил топката:
- Топка.
Пак посочил вратата:
- Врата.
Ритнал топката:
- Гол!
Пак посочил топката и казал:
- Топка, врата. Риташ топка във врата. Вкарваш гол.
Вагнер не се сдържал и казал:
- Добре де тренер,това че сме цветнокожи не означава, че не знаем какво да правим.
А Велев отговорил:
- Аз знам, че вие знаете, на останалите обяснявам!