Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 14°
Стоят си значи една компания борчета на една маса и се разплули като желета. По едно време звъни някакъв мобилен телефон. Единият от борците вдига и казва : - Да... кажи миличко ..трябват ти пари да излезеш по магазините?...хм..1000 марки...няма проблеми, нали знаеш къде са парите - вземи си! - и затворил. Обаче след малко пак се звъни по същия телефон. Отново вдига нашия човек и казва: - Да...кажи миличко...трябват ти пари да отидеш на почивка?... хм ... 50 000 марки казваш?...няма проблеми, нали знаеш къде са парите - вземи си! След 10-ина минути се звъни отново: - Да ... кажи миличко ... трябват ти 100 000 марки да си купиш перлена огърлица?!?.. хм...няма проблеми, нали знаеш къде са парите - вземи си! Нашият човек затваря телефона и се замисля, а после изтърсва: А бе пичове, на кой е тоя телефон, бе?......
Борци 4,653 прегледа
Следващ →

Още вицове

Белокож отива в индианско селце за да опознае нравите на индианците. При разговор с вожда става въпрос за образуването на имена. Вожда казва: - Ето, това е най-големия ми син. Казва се Орлов Полет. Кръстихме го така, защото докато го зачевахме с майка му, един орел прелетя над нас. Това там пък е нашата дъщеря Ягуарски Скок, защото когато я зачевахме с майка й, един ягуар скочи над нас.... В това време най-малкия син на вожда дочул разговора и попитал: - А тате, тате, мен защо сте ме кръстили така? - Спукана Гумо, ти ще мълчиш и няма да прекъсваш баща си докато говори! Ама разбира се, че катаджиите, които ме спират, са заинтересувани за моята безопасност, а не за моите пари! Cъстезание по бързостихопис! До оспорван финал достигат овчар и пастор. Задачата е да композират стихотворение, завършващо на "Тимбукту". След 44 секунди двамата финишират едновременно. Стихотворението на пастора звучи първо: I was a priest for all my life. I had no children and no wife. I read the bible through and through, to all my way to Timbooktu. Публиката е развълнувана - кахърни забрадени девици бършат носовете мокри. Журито удивено плаче... аз също! Идва, обаче, ред на стихчето на овчаря-поет. Всички затаяват дъх: When Tim and I to Brisbane went, We met three ladies cheap to rent. As they were three, and we were two, I booked one, and Tim booked two. Една блондинка отива при гаджето си. На входа на блока звъни на домофона и казва: - Скъпи, вкъщи ли си? - Няма ме, на вилата съм. - Кога ще се прибереш? - В събота. - Е, ще мина пак тогава. Един човек отишъл в градска тоалетна и пред него имало една табела на, която пишело "погледни наляво" - погледнал наляво, а там пишело "погледни надясно"; погледнал надясно и там пишело "погледни нагоре"; погледнал нагоре, а там пишело "погледни надолу". Погледнал надолу, а там пишело "АБЕ ТИ ШЪ СЪ УГЛЕЖДАШ ЛИ ИЛИ ШЪ СИРЕШ?"