Едно момченце се родило сляпо.
Докато било малко не осъзнавало, че е сляпо.
Порастнало обаче и разбрало, че е заобиколено от един свят, който то неможе да възприеме като другите хора.
Станало му много мъчно и един ден отишло при майка си и си казало мъката.
След няколко дни майка му отишла при него и му казала:
- Ето сине, купила съм ти един мехлем, с който като си намажеш очичките преди да си легнеш и ги стискаш цяла нощ, сутринта като ги отвориш ще виждаш всичко.
Преди да си легне, момченцето си намазало очичките с мехлема.
Цяла нощ не заспало, за да ги стиска силно и да може на следващия ден
като ги отвори да види всичко около себе си, другите деца, природата, цялата красота на света около него.
Дошла сутринта. Момченцето отворило с надежда очички,
но пак нищо не виждало. Отишло при майка си:
- Мамо, аз пак нищо не виждам!
Майката:
- Честит първи април, сине!
Пътува жена в претъпкан автобус. По някое време се сепва и почва трескаво да си рови в чантата и да изброява:
- Яйцата, чадъра, перуката... , ох, всичко е тук.
Пътува, пътува, но тъй като автобуса е препълнен, тя продължава да е неспокойна и пак си проверява чантата:
- Яйцата, чадъра, перуката, всичко е тук.
При поредното пребъркване на чантата си, чува възбуден мъжки глас до себе си.
- Госпожо, престанете да ми бъркате в панталона. Яйцата, чадъра , перуката са тук, но вие сте си забравили чантата...