Една баба имала син в града. Дошъл си той един ден, за да вземе нещо за ядене. Започнал да разказва, че всичко било скъпо, особено месните продукти. А много обичал шунка, която била непосилна за джобо му. Старата баба се засмяла и рекла:
- Иди ги разбери младите хора. Щом толкова им харесва шумката, да отидат в гората и да ядат колкото искат.
- Вярно ли е, че пак ще се жениш?
- Да.
- Но ти си на седемдесет и пет, а тя е на осемнайсет!
- Не обичам да променям навиците си. Когато първата ми жена се омъжи за мен, тя също беше на осемнайсет.