Вицет — Димитровград

По време на социализма две русначета си говорят: - На мен дядо ми е бил партизанин през войната! Герой! Награден с орден от съветската власт! А твоят дядо какъв е бил? - Не знам, сигурно електротехник. Оня ден му намерих каската в мазето - имаше две гръмотевички нарисувани на нея.

Комунистически 03.10.2017 7,062 прегледа

Следващ →

Още вицове

Една усмивка не струва нищо, а прави много! Не трае повече от миг, но спомена за нея понякога е вечен! Табелка на гробище: "Късането на цветя е разрешено само от собствения гроб." Срещат се двама приятели. Единият казва: - Чух, че си се оженил? - Да, преди месец и половина. - Е, тогава още не е късно да те поздравя... Омотани в шалове, балтони, ушанки и одеяла, семейство пенсионери зъзне край изключения радиатор. - Е-ех! - въздъхва сред облаче пара от устата му дядото, ако бях малко по-млад, щях да стана първи айдук и апаш!... - Кой? Ти апаш!... - едва не изпищява бабата. - Какъвто си схванат и вързан, веднага ще те спипат и набутат на топло! - Тъй де, тъй! На топло. Един борец влиза в магазин за ризи. Пооглежда се малко и казва на продавачката: - Бихте ли ми показали люляковата риза? Продавачката смутена му подава лилава риза. - Не тая - люляковата искам - вика бореца. Продавачката му подава една червена риза. - Не тая, ма. Искам люляковата. Продавачката дава на бореца зелена, жълта, черна риза. Накрая останала само бяла риза. Продавачката я подала на бореца. - Е-е-е-е най-сетне! - казал бореца. - Но господине, тази риза е бяла? - Ти пък бял люляк не си ли виждала?