Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 16°
Отива македончето на война и командира дава заповед: - Рота, атака, напред срещу врага! Урааааа! Всички стремглаво се втурват напред, само Митрето се повръща обратно. Пита го командира: - Що бе, Митре, се връщаш? - Мразим го врагот, не моем да го гледам! - отговаря той.
Военни 5,265 прегледа
Следващ →

Още вицове

Най-щастлива е жената, която е успяла да се омъжи за мъжа, когото е харесвала. Но още по-щастлива е жената, която се е омъжила за мъж, кoгото другите жени харесват. Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб... Двама каубои стоят в бара. Отвън минават 10 конници-мексиканци. Единия каубой казва на другия: - Оня мексиканец вчера ми спаси живота! - Кой бе? - Оня, на коня. - Че те всичките са на коне! - Е, де, оня със сомбрерото. - Че те всичките са със сомбреро. Ядосан,каубоят вади пищов и стреля по мексиканците: - Видя ли оня дето ей-сега го убих? - Да. - Е, той вчера ми спаси живота. Играе сина на един програмист на някаква игри с коли( някакви ралита) и казва: - Страшна игра! Каква кола, какви писти, само, че пътищата неестествено равни... Бащата: - Пътищата не са по българския стандарт... От писмо: "Е, ще свършвам, че ми се измори ръката..."