Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Димитровград
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Чувствала съм се наранена, когато губех мъжете, в които се влюбвах. Сега съм убедена, че никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого. Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш.
Бисери
03.10.2017
4,094 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един хванал златната рибка. Тя веднага му казва: - Виж к'во, номера с трите желания го знам. Имаш само едно. Казвай бързо и ме пускай, че отивам на купон. Човекът бил българин-патриот. Помислил, па казал: - Повечето българи все за Америка бълнуват. Я направи един мост с по три платна в двете посоки от София до Ню Йорк, който иска да се качи на ладата и да ходи. Рибката вика: - Дай нещо по-просто бре. Как ще го изчислявам тоя кривия мост. Човекът вика: - Имам да вземам пари от Кремиковци. Помогни там. Рибката помислила, помислила и казала: - Колко платна в двете посоки трябваше да бъдат?
Медиците съветват да се спре пушенето и да се прави секс 2-3 пъти седмично. Пушенето мога да го спра, обаче да се сдържам толкова със секса не се получава.
- Какво разправяше Бойко Борисов преди да стане кмет? - "Аз като стана кмет ще направя това и това..." - И какво стана? - Нищо. - А какво разправя сега? - "Аз като стана премиер ще направя това и това..."
Жена се връща от командировка неделя сутринта, звъни на вратата. Отваря полугол мужа й, целува я и казва: - Скъпа, вчера не купих хляб, отиди да купиш, а аз ще приготвя нещо за закуска. Уморена жената отива до магазин и казва на продавача: - Ама, че съм глупава! Трябваше под леглото да погледна!
Учител дава на Иванчо за наказание да напише у дома 100 пъти: "Повече никога няма да говоря на "ти" с учителя си!" На другия ден учителят отваря тетрадката на Иванчо и гледа, че е написал изречението не 100, а 200 пъти: - Казах ти 100!?! Защо си го написал 200 пъти? А Иванчо: - За да ти е по-приятно!