Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 12°
- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото!
Разни 2,472 прегледа
Следващ →

Още вицове

Поручик Ржевски е ранен в сражение и остава назад с обоза. Неговият полк напредва бързо и громейки врага стига до един град. Виждайки беззащитно население хусарите се поотпуснали... Първия ден изнасилили всички жени. Втория ден изнасилили всички мъже. Третия ден изнасилили всички деца. Четвъртия ден изнасилили всички старци. Петия ден изнасилили всички животни. Шестия ден изнасилили всички трупове... На седмия ден пристигнал Ржевски с обоза и започнали извращенията. В жегата: Тя: - Ела у нас, нашите заминаха за уикенда, Той: - А климатик имате ли у вас? - Господин старшина, а има ли умни кучета? - Има, редник. Понякога има даже по-умни от собствениците. Аз имах таково... От Уикепедия: Футболът е измислен в България през 11 век. Треньори на българските отбори са били болярите. Затова играчите не са тичали по терена, а са ходили с чувство за достойнство и мъдро изражение на лицето. Тази традиция се е запазила в нашия футбол и до днешни дни. Концерт, нова фолк певица. Излиза, пеее си песните, покланя се и иска да се прибира зад кулисите, но залата крещи: - Още! Още! Какво да прави, пее още една песен. Пак залата иска още, пак пее песен. Накрая казва: - Господа, колко още. Не мога повече, уморих се. Глас от залата: - Докато се научиш!