Пред св. Петър се изправят двама души - шофьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър:
- Защо не приемате и мен с почести? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква!
- Да, но на твоите проповеди всички спяха, а когато той караше автобуса, всички се молеха.
Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал:
— Зайо, хайде да се возим!
— Добре бе, Вълчо.
Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита:
— Зайо, напика ли се от страх бе?
— Не съм!
Вдига вълкът 200 км в час.
— Напика ли се бе?
— Абе много бавно караш! – казал Зайо.
Вдига вълка 300 км в час.
— Напика ли се бе?
— Неее.
— Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки!