Малкото зайче било вече достатъчно голямо и бащата заек решил да го "светне" за някои неща в живота .
Завел го на една поляна, където имало три зайкини и му казал :
- Стой в края на поляната и виж какво ще направя !
Отишъл той в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три ... оп ... и ги "наредил" и трите . Върнал се при сина си.
- Видя ли сине какво направих ?
- Абе видях тате, ама ако може още веднъж ми покажи.
- Добре сине, стой и гледай внимателно!
Отишъл пак в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три ... оп ... и пак ги "наредил" и трите . Върнал се при сина си.
- Видя ли сега сине?
- Видях татко.
- Добре тогава . Сега ти го направи!
Отишъл малкият-голям заек в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три, четири ... оп ... тате ... извинявай.
На чукчата му попаднали отнякъде сума пари, и к’во да ги прави - вложил ги в банка. Здрав влог, едър спестител един вид, изпращат го с уважение. На другия ден обаче чукчата пак пристига в банката.
- Тегля си парите.
- Ама как, ама защо…
Тегли и това е. Ама си ги иска и в чисто нови банкноти. Какво да го правят - клиент. Нареждат му един куп нови банкноти. Сяда в един ъгъл, брои ги, и отива пак на касата.
- Пак ги внасям.
Клиент, какво да го правят… Издават му нова книжка, изпращат го с уважение. На излизане чукчата вика:
- Утре пак ще дойда да си ги преброя.