Неделя, 11 октомври 2026 | Димитровград Облачно 27°

Разни

Гларусът Гошо тръгва на автостоп за морето. Качва го открит камион превозващ празен кофчег. Завалява силен дъжд и Гошо влиза в ковчега. След малко камиона спира на двама махащи цигани. - А ва бате,ши на качиш ли до Бургас. - Качете се,отзад има още един. Качват се.Пристигат в Бургас.Шофьора пита Гошо,къде са се дянали циганите,след като не е спирал никъде,и е карал с 80. Гошо разказва какво е чул. - Мирко,ко ши кайш,да видим ли ко има вътре? Някой пръстен,някой часовник. - Страх май. - Няма страшну ва,той умря вечи. Гошо обяснява: - Аз само надигнах капака на ковчега,седнах и за секунда видях двама да се надпреварват,кой да скочи пръв.
Оценка 0 от 0 гласа
Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил: "Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?" Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай... Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил: - Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик.
Оценка 0 от 0 гласа
Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Оценка 0 от 0 гласа