Вторник, 20 октомври 2026 | Димитровград Облачно 16°

Всички категории

Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
Оценка 0 от 0 гласа
Вечер, дъжд. Английски джентълмен седи пред камината, протегнал крака към огъня. Вратата се отваря и покрай него минава, без да продума нито думичка, втори английски джентълмен, който влиза в спалнята на съпругата. След половин час другият излиза от спалнята и разсеяно казва: - Сър, жена ви днес беше необичайно хладна към мен. Първият джентълмен продължава да гледа към огъня и също разсеяно отговаря: - Ами тя и докато беше жива не се отличаваше с кой знае какъв темперамент...
Оценка 0 от 0 гласа
Един поп забелязал, че даренията пред иконата на Богородица постоянно намаляват. Решил да провери защо и веднага след литургията се скрил зад разпятието. Хората постепенно се разотишли, а в църквата останал само клисаря. Той се огледал, приближил се до иконата и занареждал: - Света Богородице, както винаги си ми давала дай ми и сега… - Немооожеее. - провикнал се попа зад разпятието. - Млъкни бе копеле, не питам теб, питам майка ти.
Оценка 0 от 0 гласа