Вторник, 20 октомври 2026 | Димитровград Разкъсана облачност 17°

Всички категории

Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една гора. Чапай казал: - Бързо, Петка, преобразявай се в пейка, а аз - в брезичка, и така ще се спасим. Така и сторили. Дошли белите, спрели се да починат. Единият извадил нож и издълбал на пейката името си. Заминали си белите, преобразили се Чапай и Петка отново в хора, на Петка охкал, пъшкал и се тръшкал. - Млъкни бе, глупак! - срязъл го Чахай. - На тебе само едно име ти издълбаха, а на мене - клончето ми отрязаха...
Оценка 0 от 1 гласа
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче. - Защо плачеш? - Заекът ме излъга и ме наеба... - Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче. - Какво ти се е случило? - Заекът ме излъга и ме наеба... - Виж го ти хитрецът! Продължил нататък и среща мечката - също плаче. - Какво е станало, защо плачеш Мецо? - Заекът ме излъга и ме наеба... - И тебе ли? Ще я видим ние тая работа! Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли. - Абе Зайо, ти цялата гора си наебал - бива ли такива работи? - Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите... - Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи... - Ах ти хитър заек!
Оценка 0 от 0 гласа