Събота, 17 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 15°

Всички категории

Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва: - Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши?
Оценка 0 от 0 гласа
Трима тираджии от Англия, Франция и България си говорят. Англичанинът казва: - Аз като се прибирам, пускам светлините на камиона отдалеч, че да се усети жена ми и винаги, когато се прибера яденето е на масата. Французинът казва: - Аз като се прибирам, винаги се обаждам преди това и като се прибера яденето винаги е на масата и жената е много усмихната. А българинът казва: - Аз като се прибирам, загасям всички светлини и се спускам като съм изключил от скорост и после вземам щангата и до сега само един ми избяга.
Оценка 0 от 0 гласа
Съседът вече ме ненавижда официално. Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци. Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци. Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните. Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце...
Оценка 0 от 0 гласа