Александър Божков умира,и разбира се попада в ада. Дяволското ръководство решава,на слаб огън,да го въртят на първо време за 100-ина години,пък после ще видим... Най-опитния Дявол се заема със случая. За гарнитура от страни слага малко картофки. Поръчва на малкото дяволче да наглежда огъня и заминава на спешно заседание.След 30-тина години, минава да нагледа и вижда че дяволчето изпотено, върти шиша на бързи обороти: - Абе аз нали ти казах бавно и мъчително бе мама му стара? - Като въртя бавно и се отплесна,краде картофите бе шефе.

Съвършената доблест е човек да направи без свидетели това, което би бил способен да направи пред всички хора! Франсоа дьо Ларошфуко

По "Граф Игнатитиев" се разхожда интелигентен мъж. Гледа - стои една баба и плаче. - Бабо, защо плачете? Какво е станало? - Ох, откраднаха ми портомонето с парите... - И много ли пари имаше? - Много, петдесет лева. - Ето бабо, петдесет лева, не плачете! - Сине, а ще може ли и портмонето да върнеш?

По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите живите.

Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова. - Странно - казва поручикът - защо беседките се наричат беседки, а не другояче? - Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва. - Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…

- Мразя твоите познати от Интернет! - Но защо? Та ти даже не ги познаваш! - Те изгориха вечерята, която ти готвеше...

- Защо кавказците не се бръснат голи? - Няма да знаят къде да спрат.

Една мутра се чудил как да заговори едно момиче. По едно време момичето отива до тоалетна и мутрата вижда своя шанс. Причаква я на вратата на тоалетната и когато тя излиза й казва: - Сра а?

Един цар си имал царство. Разделил го - половината - за него, другата - дал на синовете си. Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл: - Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството! Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл: - Я сега опитайте да късате лист по лист. Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките. - Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история : което не става на веднъж може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли? - Разбрахме. - Нищо не сте разбрали. Току що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя. И после яли, пили и се веселили и ако не са измрели сигурно още са живи.

И се яви в нощта на Рождество ангел при юношата. И каза ангелът: - Ще ти изпълня едно желание. Избирай: богатство, мъдрост или любов... И юношата избра мъдростта. Изпълни ангелът желанието, дари го с мъдрост и го попита: - Какво ще кажеш сега, премъдри? И каза Премъдрият: - Трябваше да избера парите!

- На колко сте години? - Колко ми давате? - Подсъдимата да не забравя къде се намира.

Kакво поства Шварценегер на стената си преди да излезе от фейса? I’ll be back

"Положението вместо да се влошава, става безнадеждно" Студент преди изпит

Обява в местен вестник в Хайфа: "Ракетен удар по Вашата тъща от територията на Ливан. 1000 шекела. тел..."

Двама дрогирани ходят по улицата и гледат насреща си полицаи. Единият вика: - Дай да се направим на полицейска кола, ще ни помислят за колеги и няма да ни закачат. Тръгнали те на бегом, уж в кола, и единият почнал да се прави на сирена: - Тии-у, тии-у! А другият - на буркан: - Синьо! Червено! Синьо! Червено!

Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. - Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. - Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? - казва другия и посочва една картина на Ван Гог. - Ми става бе! - отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. - Не се продава! - отсича той. - Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: - А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!

Върви мъж по пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал: - Господи, как ми се пие вода... Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас: - Копай! Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал: - Господи вече не съм жаден. Глас отгоре: - Върни лопатата! Върви мъжът нататък. Огладнял и казал: - Господи, колко съм гладен. Отгоре пада лопата и гласът казва: - Копай! Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал: - Наядох се! Глас отгоре: - Върни лопатата! Продължил човекът да върви и го ударил нагонът. Казал: - Господи, как ми се чука! Отгоре пада лопата и отново се чува гласът: - Копай! Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал: - Егати, как си го начуках... Отгоре се чува: - Върни лопатата!

- Да-а, за корейците хот-дога не е просто метафора...

Две гарги летят. Едната пита: - Колко е часът? Другата вади тармометър и казва: - Днес е вторник! Какъв е изводът? - Който няма цветен телевизо, няма да яде халва!

Двама старци седели на една пейка в парка. Единият попитал: - Пешо, какво четеш бе? - Не знам. - отговорил другия. - Е как, нали четеш на глас бе? - Е да, ама нищо не чувам.