Вторник, 20 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 19°

Всички категории

Иванчо се прибира един ден в къщи и отива при дядо си да му се похвали: - Дядо, на обяд помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво бе, Иванчо, заслужи си 1 лев. На другия ден Иванчо отива отново при дядо си, но този път води и Марийка: - Днес двамата с Марийка помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво и на двама ви, заслужихте си по 1 лев. Марийка си тръгнала, Иванчо и дядо му останали на саме и дядото попитал: - Днешната баба толкова зле ли беше, че двамата трябваше да й помагате? - Не, просто бабата се дърпаше...
Оценка 0 от 0 гласа
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Оценка 2 от 1 гласа