Адриан върза на плодно дръвче днес своите мартеници

31 март е последният ден, в който могат да се вържат мартениците, носени през последния месец. Защото от утре Баба Марта си отива. А че имаше и димитровградчани, сред забравилите да сторят това, се увери и репортер на Dimitrovgrad.bgvesti.net.

В българския бит и култура съществуват традиции не само за носенето на мартеницата, но и за това кога и как да я свалим, за да изпълни тя предназначението си – да ни донесе здраве, дълголетие и веселие през настъпилата пролет.

Според обичая, мартеници се носят до Младенци - 9 март или до Благовец – на 25 март. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-белият символ се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото.

Мартениците се свалят също, като се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувиче. Тогава се завързват на плодно дръвче, за да има плодородие. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и гадинките под него гадаели каква ще бъде годината, здравето и щастието на човека.

В други краища на страната мартеницата се маха, когато се види щъркел. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято.

Според народния обичай мартениците се носят, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля желание.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал, мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – края на зимата и прехода към положителните промени.

Традицията повебява мартеницата да се върже на плодно дръвче

По цъфналите дръвчета в Димитровград се веят червено - белите пролетни символи

Някои са избрали стъблото за да вържат мартеницата си