Яко главоблъскане са му хвърлили през последните дни Сергей Станишев и Ахмед Доган.

И двамата - притиснати от дилемата "кой с кого". Доган сюрпризира населението като за първи път от 10-12 години се разграничи от дежурния си коалиционен партньор БСП и с цената на много безсънни часове, застана зад ГЕРБ при отказа му от централата в Белене. С това издърпа килимчето под Станишев и го постави в тежък цайтнот - как да събере необходимите подписи за дълго прокламирания вот на недоверие на кабинета заради енергийната му политика.

Ходът на Доган бе дълбоко премислен, принудителен и класически акт на самосъхранение. Той се уплаши от Бойко Борисов и успеваемостта му в Мадан, Рудозем и Кърджали, райони с негов електорат. Уплаши се от начина, по който Борисов успя да овладее недоволство на протестиращите за неизплатените им заплати работници, и най-вече - от аплодисментите, които получи там.

Разтрепера се за собственото си влияние и се принуди да вземе неочакваното решение - каквото и да му коства то.

Ходът бе добър и напомни на времето, когато - кулисно и задкулисно - пак с неочаквани ходове, успяваше да дърпа конците на цялата държава.

Главоблъсканиците на Станишев са производни от Догановите. След като получи шамар от коалиционния си партньор, соцлидерът се видя в небрано лозе. При вече заявен вот на недоверие (от който не можеш току-така да се откажеш), той осъзна, че пленарното съюзяване с Атака е единственият шанс вота да се състои. И въобще не се колеба. Така от една и съща страна на барикадата най-неочаквано се събраха социалистите и националистите. Едно поначало опасно съюзяване. С което, разбира се, съвсем не правим аналогия с национал-социализма в Германия от срeдата на миналия век. И с чудовищата, които той натвори.

Съвпадението е само формално.

Тази седмица, която по една случайност е и Страстната седмица, поисканият вот би трябвало да се състои. Както казват мъдрите извън парламента, още малко пушилка в пленарната зала. И като стана дума за аналогии - да се търси нещо общо между вота срещу Борисов, Страстната седмица, Разпятието и Възкресението е крайно неуместно.

Просто съвпадение на календара, Грегорианския...