Споразумението за партньорство с ЕС ще осигури близо 16 млрд. евро в подкрепа на българската икономика и нейният растеж, обяви вицепремиерът Илияна Цанова.
Цанова, чийто ресор в служебния кабинет е управление на средствата от ЕС, даде пресконференция в Министерски съвет, след като вчера бе съобщено, че е подписано споразумението. Чрез него се открива път към инвестиране на общо 7,6 млрд. евро финансиране по линия на политиката на сближаване в периода 2014 - 2020 г. България ще получи и 2,3 млрд. евро за развитие на селските райони и 88 млн. евро за рибарство и морско дело.
Вицепремиерът отбеляза, че общият ресурс от европейските Структурни и Инвестиционни фондове възлиза на 9 млрд. 849 млн. евро и те ще се реализират чрез 9 програми, 7 от които оперативни, предаде БТА.
В допълнение към този ресурс ще можем да ползваме допълнителни средства по Директните плащания (5 336 млн. евро), Механизъм за свързване на Европа (406 млн. евро), Европейско териториално сътрудничество (165 млн. евро) и новият Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (104 млн. евро), с което сумата нараства до 15,860 млрд. евро.
Цанова добави, че очакваното отражение към 2020 г. на тези пари върху икономиката на страната по предварителни оценки е за 8,7 на сто от ръста на БВП, над 43% от ръста в частните инвестиции и 32 на сто в публичните, 6 процента от увеличената заетост и 37,2 на сто от увеличението на номиналната средна работна заплата.
Вицепремиерът обаче подчерта, че това няма как да се случи, ако не бъдат предприети необходимите реформи. При секторните реформи има 35 условия, от които 15 са изпълнени, 5 са частично изпълнени, а 15 - неизпълнени.
До края на 2016 година трябва да имаме напредък в изпълнението на тези реформи, иначе ще бъдат спрени средствата по всички оперативни програми при неизпълнение на хоризонталните, а при секторните реформи - средствата на определената оперативна програма.
По повод спрените средства по Оперативна програма "Околна среда" Цанова коментира, цитирана от "Фокус":
„Запознах се с доклада на ЕК, два са основните проблеми - контролът на ниво управляващи органи и провеждането на обществени поръчки. Това са смесване на критерии, въвеждане на ограничителни критерии, които не дават справедливост на всеки участник. Има случаи, когато при оценка на предложенията не се третират еднакво всички. Част от проблема са грешки на растежа, има индикации към недобросъвестно използване на европейските пари”.
