Специалисти от Масачузетския технологичен институт са използвали генномодифицирани вируси за направата на батерии, които един ден ще могат да захранват автомобили, клетъчни телефони и други електронни устройства, съобщават Ройтерс и Би Би Си, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".

Най-популярните сега батерии за преносими устройства и потребителски уреди са литиево-йонните.

Те представляват акумулаторни батерии, в които литиеви йони се придвижват между положително заредения анод и отрицателно заредения катод.

Основните функционални компоненти на литиево-йонната батерия са анод, катод и електролит, за направата на които могат да се използват различни материали. Най-популярният материал за анода е графитът.

За катод най-често се използват материали като литиево-кобалтов оксид и литиево-железен фосфат. Авторите на настоящето изследване са създали литиево-йонна батерия, за направата на която са използвали генномодифицирани вируси.

Преди три години екипът от Масачузетския технологичен институт с ръководител Анджела Белчър съобщава, че е създал вируси, които се свързват в наножица и могат да изграждат анод, покривайки се с кобалтов оксид и злато.

Сега същият екип е успял да се справи с предизвикателството да направи катод. Катодите се изграждат трудно, защото трябва да са с висока проводимост, но повечето материали за положителния електрод са нископроводими.

Специалистите са преодолели това препятствие като са променили два гена във вирус, наречен М13. Генномодифицираният вирус може да се покрива с железен фосфат и заедно с въглеродни нанотръби да образува мрежа от високопроводим материал.

По този начин се получава ефикасен катод. За целите на изследването е използван вирус, който е често срещан бактериофаг - поразява бактерии, но е безвреден за хората. Прототипната "вирусна" бактерия е с големината на монета. Учените обаче вярват, че тя може да се изработва и в по-малки размери. БТА