Служебното правителство създаде Съвет по цифровото десетилетие, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. За негов председател е определен министърът на електронното управление, който осъществява държавната политика в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт.
Досегашното разпокъсано и несинхронизирано изпълнение на различни мерки и проекти в държавите членки показа, че подходящият и ефективен начин за справяне с предизвикателствата и постигане на цифровата трансформация е централизираният и координиран подход, с точно определени и ясни цели и принципи, и с активното участие на самите държави. Това е заложено в основополагащия европейски документ в областта на цифровата трансформация - политическата програма „Цифрово десетилетие“, очертаващ визията, целите, мерките и механизмите за сътрудничество, чрез които до 2030 г. ЕС ще постигне цифров суверенитет, зачитане на основните граждански права и принципи на правовата държава, достъпност на услугите, равенството и подобряването на качеството на живот, посочват от пресслужбата на Министерския съвет.
С Решение на Европейската комисия от 2022 г. беше създаден Управителен съвет за цифровото десетилетие, който да подпомага и консултира ЕК и да улеснява сътрудничеството между нея и държавите членки. В това решение изрично е посочено всяка държава да има само един титулярен член в Управителен съвет за цифровото десетилетие, който да бъде и единствена контактна точка по всички въпроси на цифровата трансформация. Създаването на Съвет по цифровото десетилетие ще гарантира ефективното и качествено участие на българската страна при разработването, изпълнението и отчитането на мерките и дейностите, включени в Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 година.
В рамките на днешното заседание правителството одобри и Отчет за състоянието и Годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност.
Двата документа включват данни за хардуерните устройства, софтуера и информационните системи в администрациите, софтуерните лицензи, хоризонталните и централизираните системи на електронното управление, регистрите в администрациите, споделената комуникационно-информационна инфраструктура за нуждите на електронното управление, електронните административни услуги.
В отчета, който обхваща периода от 1 януари до 31 декември 2022 г., са разгледани основните регистри и системи на централната администрация, които вече са свързани през Средата за междурегистров обмен на данни. Предприети са конкретни действия администрациите да обменят данни по служебен път, вместо да ги изискват от гражданите и бизнеса. Създадената възможност за заплащане на задължения чрез Централен виртуален ПОС терминал премахва необходимостта да се заплащат преводни такси и комисионни. Осигурена е възможност гражданите да ги заплащат от всяка точка на света, с кредитни или дебитни карти, издадени включително и извън страната.
В областта на мрежовата и информационна сигурност нормативната база е добре развита, но остава проблемът с нейното прилагане от административните органи. Над половината от тях не са извършили вътрешен одит на сигурността на информационните си системи.
Все още не е изградена националната схема за електронна идентификация, предвидена в Закона за електронната идентификация, което забавя развитието на е-управлението и в определена степен ограничава достъпа на гражданите и бизнеса до електронни административни услуги, включително и трансгранични, припомнят от Министерския съвет.
В Годишния план са набелязани мерките, които следва да бъдат предприети през тази година за развитието на информационните ресурси в администрацията и на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност.
