Представители на африкански и карибски държави тази седмица обединиха сили на историческо събитие в столицата на Барбадос, Бриджтаун, за да поискат репарации за робството и неговите последици в днешното общество, предаде Ройтерс.
Университетът на Западните Индии (УЗИ), Икономическият, социален и културен съвет на Африканския съюз (АС), правителството на Барбадос, мрежата за отпускане на безвъзмездни средства Фондации „Отворено общество“ и Карибската панафриканска мрежа се обединиха, за да „призоват за репарации за исторически престъпления“.
Срещата в Бриджтаун, която се проведе от понеделник до четвъртък, включваше стратегически сесии и пленарни заседания. Тя сложи началото на „междуконтинентална кампания“, се казва в изявление на УЗИ, описвайки я като "новаторска".
Сред присъстващите бяха посланици и представители на държавите-членки Африканския съюз и на политическия и икономически съюз на Карибската общност (КАРИКОМ).
„Това е исторически момент... човечеството не може да върви напред с всички токсични препятствия в резултат на колонизацията", каза вчера на пресконференция Хилари
Бекълс, ръководител на комисията по репарациите на КАРИКОМ. „Трябва да изчистим тази бъркотия, за да позволим на човечеството да функционира“, каза Бекълс.
Комисията по репарации на КАРИКОМ, която беше създадена да търси репарации от бивши колониални сили като Обединеното кралство, Франция и Португалия, „вижда устойчивата расова виктимизация на потомците на робството и геноцида като основната причина за тяхното страдание днес“, се казва в репарационен план от 10 точки.
Резултатите от срещата включват предложение за пътна карта за сътрудничество между АС и КАРИКОМ, се казва в изявлението на УЗИ.
„Изключително важно е да осъзнаем как робството, колониализмът и расизмът се пресичат и оказват влияние върху живота на чернокожите хора по целия свят", каза служителят на АС Юсуф Мандоха.
От 15 до 19 век най-малко 12,5 милиона африканци са били отвлечени и насилствено транспортирани с европейски кораби от търговци на роби и продадени в робство. Тези, които оцелявали в непосилното пътуване, били изпращани да се трудят в плантации при нечовешки условия в Северна и Южна Америка, най-вече в Бразилия и на Карибите, а други печелели от техния труд.
В Барбадос, където се проведе срещата, между 1627 и 1833 г., са били изпратени 600 000 поробени африканци които са работели в захарни плантации, а благодарение на тях английските собственици забогатявали.
През 2021 г. карибският остров се отказа покойната британска кралица Елизабет да бъде негов държавен глава и поднови кампанията си за репарации.
Идеята за изплащане на репарации или други компенсации за робството има дълга история, но движението набира скорост в световен мащаб.
ЕС заяви по-рано този месец, че търговията с роби в Европа е причинила „неописуемо страдание“ на милиони хора и намекна за необходимостта от репарации за това, което описа като „престъпление срещу човечеството“.
