Прокуратурата не приема промените нито в структурата, нито във функциите на институцията, тъй като смята за дискриминация спрямо прокурорите и следователите различното им третиране от това на съдиите. Прокуратурата не е съгласна различните функции на прокурорите и на съдиите да са основание за различни срокове и изисквания при изпълнението на техни задължения.
Такова становище изпрати и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов до министъра на правосъдието Мария Павлова от името на Прокуратурата на Република България по проекта на Закон за съдебната власт (ЗСВ), чието обществено обсъждане беше удължено миналата седмица.
Многократно Венецианската комисия е подчертавала, че съдът е основният орган на съдебната власт, тъй като той е натоварен с правораздавателната функция.
„Предложеният проект на ЗСВ съдържа сериозни недостатъци и противоречиви норми, които налагат допълнително обсъждане и неизбежна редакция на значителна част от текстовете. В него са заложени противоконституционни норми и законодателни решения, които не могат
да бъдат обяснени по друг начин освен като резултат от съзнателен и политически мотивиран стремеж за неравно третиране на съдиите и на прокурорите и следователите“, посочва главният прокурор.
Сред основните възражения са тези, свързани с преструктуриране на прокуратурата и организацията на дейностите й. Промените предвиждат закриването на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура и създаването на една Върховна прокуратура (ВП), но това представлява „значително преструктуриране на прокуратурата, неотговарящо по вид на върховните структури на съда“. Такова преструктуриране може да бъде извършено единствено от Велико народно събрание, според становището на ПРБ.
ПРБ не е съгласна и със „свиване“ на правозащитната функция на прокуратурата само до един от способите - наказателния. Не приема и да се регламентира какви направления и отдели следва да се създадат във Върховната прокуратура, „без да се отчита спецификата на нейната дейност“. Промените предвиждат само два отдела. През годините обичайно всеки главен прокурор създава по 7-9 отдела, всеки с ръководител, като тази практика се използваше за формиране на послушно обкръжение от високопоставени прокурори, без да се отчита необходимостта от такава организация за ефективната работа на институцията
В становището тези промени се коментират като „изземване от законодателната власт на вътрешноорганизационни функции на прокуратурата и така се накърнява независимостта на съдебната власт, гарантирана от конституцията“. В демократичната правова държава е неоправдана прекомерната намеса на една власт в друга власт, се подчертава в становището.
В становището се аргументира нуждата от администрация към главния прокурор, която да извършва значителен обем от дейности като процесуално представителство по дела, възлагане на обществени поръчки, институционални и международни отношения и др. Промените на ЗСВ премахват администрацията към главния прокурор с мотив, че институцията си има администрация, която да извършва споменатите дейности.
ПРБ възразява дори на изискването всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на ВСС и ВПС, главният инспектор и инспекторите да декларират в едномесечен срок от постъпването си всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, понеже липсвало определение за „тайни и/или неформални организации и общества“.
Прокуратурата вижда и в промените за командироването неравнопоставено третиране, тъй като е предвиден срок от 6 месеца за командироване на прокурори в рамките на една година, а за съдиите срокът е по-голям - 1 година. В момента няма срокове и практиката показа, че командироването се ползва също за формиране на екипи от магистрати, приближени на ръководителя на съда или прокуратурата, който ги е предпочел (командировал) при себе си.
Критикува се дори възможността да се налага дисциплинарно освобождаване от длъжност за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, тъй като не е посочено кои точно действия накърняват престижа на съдебната власт, а това би довело до изключителен субективизъм и може да засегне тяхната независимост.
Прокуратурата внесе междувременно и в Конституционния съд становище по делото, образувано по искания на президента и на 49 депутати за установяване на противоконституционност на измененията на конституцията. В него повечето мотиви се припокриват с тези от становището до служебния министър на правосъдието.
