- Г-це Мавродиева, Вие сте от младата генерация преподаватели във Филиала „Любен Каравелов“. Какво Ви тегли към преподавателската професия?
-Преподаването за мен винаги е било свързано с усещането за смисъл — с това да бъдеш част от пътя на младия човек, да го подкрепиш, да му помогнеш да стане по-уверен и да открие собствените си възможности. Професионалният ми опит е тясно свързан с училището и именно той ми показа, че класната стая е не просто място за знания, а пространство на доверие, общуване и срещи с различни характери, колебания и мечти.
Преходът от класната стая към университетската аудитория е естествено продължение на този опит. Днес работя с бъдещи учители и това е особено вълнуващо, защото вярвам, че отношението към децата, отговорността към професията и любовта към знанието се предават нататък. Най-силно ме мотивира възможността чрез преподаването да участвам в изграждането на личности, които утре ще оставят своята следа в училище.
- Вие имате научни интереси в сферата на методиката на обучението по български език и литература. С какво владеенето на български език е ключово в нашия регион?
-Българският език има не само културна и идентификационна функция, но и социална и гражданска мисия. В нашия регион, който се отличава с езиково и културно многообразие, това значение се откроява още по-ясно. Добрата езикова подготовка дава на ученика увереност — да бъде чут, да бъде разбран, да участва пълноценно в училищния и обществения живот. От тази гледна точка ролята на учителя по български език и литература е свързана с това да превърне езиковото обучение в процес, чрез който учениците не само усвояват знания за езика, но и развиват комуникативни умения, критическо мислене и способност за аргументирано изразяване на позиция. Именно така обучението по български език и литература подпомага личностното израстване на обучаемите и създава условия за тяхното по-уверено присъствие в обществения живот.
- Привърженик сте на новите интерактивни техники в обучението по български език и литература. Какви са предимствата?
-Много показателна е мисълта на акад. Тодор Самодумов, че „учителят работи до изтощаване, а децата слушат до заспиване“. Интерактивните методи и техники са един от начините това да не се случва в съвременния образователен процес, защото поставят в основата на обучението активното взаимодействие. Именно то променя начина, по който функционира триадата учител – ученик – учебно съдържание. Ученикът се превръща от пасивен слушател в активен участник в учебния процес. Учителят, от своя страна, не просто предава знания, а насочва и провокира, създава ситуации за мислене, обсъждане и аргументиране. Така и учебното съдържание се осмисля не като обект на възпроизвеждане, а като средство за формиране на умения и развиване на компетентности. Разбира се, интерактивните методи и техники не заменят традиционните, а ги допълват. По този начин урокът по български език и литература се превръща в пространство, в което знанието не просто се усвоява, а се преживява, осмисля и прилага.
- Каква е ползата от комплексния подход към обучението по БЕЛ?
-Обучението по български език и литература е най-пълноценно, когато езикът и литературата се разглеждат в тяхната естествена цялост и във връзка с останалите области на знанието. Например художественият текст не служи само за литературно тълкуване, а се превръща в основа за различни образователни дейности. Чрез него учениците усъвършенстват уменията си за четене с разбиране, проследяват езиковите особености, чрез които се изграждат образи и внушения, откриват ценностни послания и свързват прочетеното със своя личен и социален опит. Именно така комплексният подход показва на учениците, че това, което изучават в часовете по български език и литература, има пряко отношение към реалното общуване и към начина, по който разбират света около себе си.
- Вие сте докторант в ПУ „Паисий Хилендарски“. Каква е темата на дисертацията Ви и с какво тя се явява предизвикателство пред Вашите научни интереси?
-Като докторант в ПУ „Паисий Хилендарски“ работя по тема от областта на методиката на обучението по български език. Изхождам от разбирането, че езикът е едновременно обект на изучаване и средство за учене, което го превръща в благодатно поле за междупредметна интеграция. Именно това е и предизвикателството пред мен — да изследвам как обучението по български език, обогатено чрез връзки с други предметни области, може да развива компетентности, които подпомагат личностното и социалното развитие на учениците и им помагат да се ориентират по-уверено в съвременната дигитална среда.
Въпросите зададе: Георги Кулов
