Няма нищо прогресивно в опитите на ПБ да командват пазара

След повече от 30 години пазарна икономика държавата пак напира да дирижира цени. Случвало се е преди, но днешните управляващи бият всички досегашни напъни, като произвеждат все по-безумни регулации.

Законовите промени не им стигат. В момента едно министерство пише няколко наредби и методики с една единствена цел - контрол на цените и на печалбите, и в тях понятия и логика са така объркани, че и авторите им се оплитат. 

Правителството на Румен Радев представи управленска програма със заявката за "Ускорено и устойчиво икономическо развитие и финансова стабилност", а вече четвърти месец откакто е на власт, не спира да бълва идеи за контрол на инфлацията и за "балансиране на пазара". Резултатите са предизвестени - смут, нерви и допълнителни разходи за бизнеса,  още повече инфлация. В същото време новите управляващи си намират извинение да отлагат озаптяването на държавните харчове и изсипването на пари, които не са изработени от икономиката, а взети назаем.

Новата власт първо прегърна идеята от предишните управляващи (покрай въвеждането на еврото) да контролира още една година дали фирмите

вдигат цените "обосновано" 

Както е видно, забраната до момента не е спряла инфлацията - първо, цените, особено на услугите, масово бяха вдигнати няколко месеца преди законовите ограничения да влязат в сила, и второ, сложната международна обстановка е тази, която предизвиква сътресение на пазарите и силен скок на котировките на енергоносителите и суровините, което пък дава пълна легитимност на търговците да оправдават почти всяко повишение на цените у нас. Така прилагането на забраната изцяло зависи от благоразположението на контролните органи, които междувременно получиха по-големи правомощия и възможност за налагане на по-солени глоби.

След това хората на Радев измислиха, че

държавата трябва да определи "справедливи цени"

за все още неизвестен брой хранителни и нехранителни стоки - уж само ориентировъчно за потребителите, но под заплахата от проверки и глоби, ако някой търговец се отклони от тях с повече от 10%.

После се появи проектонаредба, според която производители, преработватели, дистрибутори, търговци на едро и големите търговци на дребно трябва да декларират в специален регистър всяка доставка на 30-тина основни хранителни стоки. Десетки хиляди фирми ще трябва да впрегнат новоназначен персонал, за да попълва всеки ден подробни данни за всяка партида от къде идва, при кого отива, на каква цена, при какви разходи, отстъпки, надценки, като ще трябва да се прилагат и всички съпътстващи документи. Още повече, че голяма част от информацията и в момента се подава към всякакви държавни органи. Но както призна един депутат от ПБ - няма как служебно да се обобщи, защото различните регистри не са свързани помежду си, няма скоро и да се свържат, та затова подлудяването на фирмите е неизбежно. За да могат поредните чиновници да си правят поредните никому ненужни анализи и да отчитат дейност?

Кому е нужно това?

Някой в правителството и в контролните органи ще има достъп до огромен обем  чувствителна търговска информация. Кой обаче ще анализира цялата тази информация и как ще я използва? Вицепремиерът Пулев, министър на икономиката и пряко отговорен за всички тези безумни наредби, лансира преди време, че ще бъде създадено междуведомствено звено за координация по цените. То много сполучливо бе оприличено на бившия Комитет по цените по соцвреме. Чакаме да видим кога и това ще се случи.

Министерството на Пулев публикува още една наредба с още една методика - за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените. Сиреч КЗП като влезе в един търговски обект, вади формулите по методиката и започва да смята дали повишената цена изцяло е икономически обоснована или има някаква част от увеличението, която не може да бъде обяснена. Тези проверки КЗП и НАП прави от средата на миналата година и е доста странно как досега, без методика, са оценявали дали има нарушение и са налагали глоби.

От разпоредбите в тази наредба се оказва, че държавата признава за обосновани само тези увеличения на цените, които са породени от нарастване на фиксираните разходи на търговците. Бизнесът веднага скочи, че

в една пазарна икономика има ред други причини

- като например повишено търсене или липса на интерес. Първото вдига цената, второто - я сваля и дори изважда съответната стока или услуга от предлагане. По същата икономическа логика дефицити на пазара или сезонност също влияят на цената. Има и проста маркетингова тактика - предлагаш нов продукт на по-ниски цени, за да привлечеш клиенти, а след това вдигаш цената. Подобни практики вече ще бъдат строго наказвани с глоби, защото според методиката не са икономически обосновани.

Явно хората на Радев са скарани с пазарните принципи. Опитите им да управляват цените са жалки и обречени. Дали са неопитни, невежи или просто демагози, няма значение. Каквито и да са сметките на управляващите, ще излязат криви.  А ако упорстват с "методиките", цялата тази лавина от нови изисквания и ограничения така ще надуе разходите на бизнеса, че много фирми ще загинат, а тези, които оцелеят, ще имат всички основания да вдигат цените. 

МИЛА КИСЬОВА