Учени са установили, че Слънчевата система може да е много по-нестабилна, отколкото се смяташе досега. Ново изследване показва, че планетите може да не оцелеят дълго след края на живота на Слънцето. Дори газовите гиганти, които се намират далеч от звездата, вероятно ще бъдат изхвърлени от системата или ще се сблъскат с други небесни тела.

Слънцето се е родило преди около 4,5 милиарда години. Според съвременните модели то ще продължи да съществува още около 6 милиарда години. В края на живота си звездата ще се разшири до червен гигант, а след това ще се свие до бяло джудже. Това ще остави след себе си изключително плътно звездно ядро.

Досега се смяташе, че вътрешните планети, включително Земята, вероятно ще бъдат погълнати от разширяващото се Слънце. Газовите гиганти като Юпитер и Сатурн обаче би трябвало да оцелеят и да продължат да обикалят около останалото бяло джудже.

Ново изследване, публикувано в The Astrophysical Journal Letters, представя значително по-мрачна картина. Екипът, ръководен от астрофизика Константин Батиган от California Institute of Technology, изчислява, че дори най-отдалечените планети може да не оцелеят повече от около един милиард години след превръщането на Слънцето в бяло джудже.

Според учените нестабилността може да започне още преди Слънцето да достигне последния етап от живота си. Орбитите на планетите постепенно могат да се пресекат. Това би довело до т.нар. динамична нестабилност и до хаотично движение на небесните тела.

Изследователите са моделирали движението на планетите в продължение на милиарди години. За целта са използвали суперкомпютър и са проследили как промените в Слънцето влияят върху цялата система.

Ключов момент според тях са последните етапи от живота на звездата. Превръщането на Слънцето в бяло джудже може да бъде съпроводено от т.нар. „стохастични тласъци“. При тях звездата ще изхвърля материя по начин, който е труден за предвиждане.

Тези внезапни промени могат да нарушат орбитите на планетите. Впоследствие те могат да започнат да си взаимодействат по хаотичен начин. Част от тях могат да бъдат изхвърлени извън Слънчевата система, а други да се сблъскат с различни небесни тела.

Според авторите на изследването този процес може да доведе до „насилствено разпръскване“ на планетите.

Учените припомнят, че още Исак Нютон е предполагал, че подредбата на планетите може да не е вечна. В статията се посочва, че през последните три века развитието на небесната механика постепенно е отлагало този сценарий за все по-далечното бъдеще.

„Нютон, размишлявайки върху променящите се орбити на Юпитер и Сатурн, е подозирал, че планетарният ред е смъртен. Три века небесна механика — от класическите теореми за неизменност до числените симулации за милиарди години — постепенно отлагаха тази присъда за периоди, далеч надхвърлящи възрастта на Вселената“, пишат авторите.

Според тях новите резултати връщат разрушаването на Слънчевата система в по-познати за астрофизиката времеви мащаби.

„Причината вече не е бавното натрупване на хаос или случайна среща с преминаваща звезда, а самото Слънце. При смъртта си то не просто разширява планетарната система, която е създало. То я разтърсва и по-често, отколкото не, я разпръсква“, посочват учените.

Това обаче не означава непосредствена опасност за Земята. Става дума за процеси, които ще се развиват след милиарди години. Дотогава Слънчевата система ще претърпи множество други промени, а човечеството, ако все още съществува, вероятно ще има съвсем различни проблеми.