Държавата казва, че още няма доказателства кой е атакувал корабите. В същото време вече се говори защо България е била превърната в мишена

Този въпрос изглежда все по-труден за заобикаляне:

Ако държавата още не знае кой е нападнал корабите в българската икономическа зона, откъде знае защо са били нападнати?

Точно тази логическа връзка поставя под въпрос журналистката Миролюба Бенатова в свой Facebook пост.

И въпросът ѝ идва в момент, в който трагедията вече не може да бъде определяна просто като „инцидент“.

Два търговски кораба бяха атакувани с въздушни и морски дронове в изключителната икономическа зона на България. Единият кораб – ALFA WATAN, потъна. Екипажът му не беше открит.

На 6 октомври в 17:00 часа спасителната операция беше прекратена. Морска администрация съобщи, че издирването няма да бъде подновено. Няма следа от моряците.

Така трагедията вече има и най-тежкото си измерение – екипажът на потъналия кораб се счита за загинал.

„Не знаем кой е“

И тук започва големият въпрос.

Българските власти все още не потвърждават кой е извършителят на атаката. Премиерът Румен Радев заяви, че произходът на дроновете не е установен. Международните съобщения също посочват, че авторството на атаката остава непотвърдено.

Украинският президент Володимир Зеленски обаче обвини Русия за атаката.

Тоест имаме две различни нива:

кой е извършителят – все още няма официално потвърден отговор;

защо България би могла да бъде атакувана – вече се правят политически обяснения.

И точно тук е същината на въпроса на Бенатова.

Ако е неизвестен нападателят, как стана известен мотивът?

В публичните изказвания вече се прави връзка между случилото се и позицията на България във войната в Украйна – включително подкрепата за Киев и предоставянето на оръжие.

Това е възможна хипотеза.

Но хипотезата не е доказан факт.

Защото ако България все още не може да каже:

„Това е Русия“

тогава е трудно едновременно да каже:

„Това е ответна реакция заради българската помощ за Украйна.“

Логическият въпрос е съвсем прост:

Как може да знаем мотива на нападателя, преди да сме установили кой е нападателят?

Именно тук политическата реторика започва да изпреварва разследването.

„Има и по-големи атаки“

Другият момент, който заслужава внимание, е начинът, по който държавата комуникира случилото се.

След като два цивилни търговски кораба са атакувани с дронове в българската изключителна икономическа зона, единият потъва, а неговият екипаж изчезва, обществото има право да очаква от властта не само уверения, че ситуацията се следи.

Има право да знае:

• кой е атакувал корабите;

• с какви оръжия;

• откъде са изстреляни;

• защо са били избрани именно тези кораби;

• има ли връзка с България;

• има ли непосредствена опасност за останалото корабоплаване;

• и най-вече – как държавата ще предотврати повторение на подобна атака.

Защото случилото се вече не е само геополитически спор.

То се случи в българската изключителна икономическа зона.

И има загинали хора.

Най-важният въпрос остава без отговор

Властта може да не разполага с всички доказателства в първите часове след подобна атака. Това е разбираемо.

Но тогава публичната позиция трябва да бъде също толкова ясна:

„Не знаем.“

Не „знаем защо“, а „имаме хипотеза защо“.

Не „със сигурност е единият“, а „проверяваме всички версии“.

Защото иначе се получава парадоксът, който Миролюба Бенатова поставя с няколко изречения:

Не знаем кой е убил моряците.
Но вече обсъждаме защо ги е убил.

А това е въпрос, който не е само към премиера, министъра на отбраната или службите.

Той е към цялото държавно управление:

Когато казвате, че България е била атакувана заради политиката си към Украйна – това доказан факт ли е, или предположение?

Защото след като спасителната операция вече е прекратена и няма открити оцелели, обществото има право да очаква от държавата поне едно нещо:

не политически обяснения вместо доказателства, а ясни отговори.