Ново научно изследване върху фрийдайвъри разкрива как контролираният недостиг на кислород променя мозъчните връзки. Откритието може да даде начало на нова терапия за защита на паметта и забавяне на стареенето на жизненоважния орган

Задържането на дъха може да се окаже нещо много повече от просто умение за впечатляване на приятели.

Въпреки че звучи като най-лошото нещо, на което можете да подложите мозъка си, ново изследване показва, че редовният и контролиран недостиг на кислород може да донесе изненадващи ползи, пише New York Post.

Авторите на проучването смятат, че техните открития могат да положат основите на нов вид мозъчна тренировка, предназначена да направи този жизненоважен орган значително по-устойчив.

За да проучат този феномен, учените се обръщат към света на фрийдайвинга – спорт, при който хората се гмуркат на голяма дълбочина само с едно вдишване, без водолазни бутилки или допълнително оборудване.

Повечето хора могат да задържат дъха си между 30 и 90 секунди. Опитните фрийдайвъри обаче прекарват години в тренировки на тялото и ума си, за да подтискат рефлекса за дишане, което им позволява да останат под вода в продължение на няколко минути.

Най-добрите в този спорт постигат още по-впечатляващи резултати. Миналата година хърватският състезател Витомир Маричич постави световен рекорд на Гинес, след като доброволно задържа дъха си под вода за изумителните 29 минути и 3 секунди.

The surprising brain benefits linked to holding your breath for minutes: study https://t.co/jAak9WfvTw https://t.co/32uS862uTX

— New York Post (@nypost) October 7, 2026

За повечето хора подобна продължителна липса на кислород би довела до тежко медицинско състояние, известно като хипоксия.

Мозъкът е изключително уязвим при спад на кислорода. В рамките на броени минути невроните могат да започнат да умират, а нервната система започва да изпитва затруднения при изпращането на сигналите, необходими за дишане, движение, говор и зрение.

Липсата на кислород първоначално причинява симптоми като световъртеж и липса на концентрация, които бързо могат да ескалират до обърканост, сънливост и гърчове. Ако състоянието продължи прекалено дълго, то може да доведе до необратими мозъчни увреждания или смърт.

И все пак в мозъка на фрийдайвърите се случва нещо напълно неочаквано.

Въпреки че редовно подлагат организма си на състояния с критично ниско съдържание на кислород, проучванията показват, че тези спортисти нямат когнитивни проблеми, характерни за хипоксията. При тях не се наблюдават и следи от структурни увреждания в хипокампуса – изключително уязвима зона от мозъка, която отговаря за паметта и ориентацията.

За да разберат причината за това, изследователите са проследили 17 опитни любители на свободното гмуркане – всички те мъже на възраст между 27 и 55 години – по време на седеммесечен стандартизиран тренировъчен режим.

В изследването е включена и контролна група от 20 мъже на същата възраст със сходен начин на живот, които обаче не се занимават с фрийдайвинг. Те също са били физически активни, като са практикували около пет часа аеробни упражнения седмично.

Преди и след тренировъчния период водолазите са преминали през мозъчно сканиране – както в състояние на нормално дишане, така и докато задържат дъха си. Целта е била да се установи как комуникират помежду си различните мозъчни зони.

Участниците са преминали и тестове за памет. На тях са им показвани двойки изображения на места и жестове с ръце, а 15 минути по-късно е трябвало да разпознаят точните комбинации сред сходни и напълно нови картинки.

Идеята е била да се провери дали мозъчните промени, причинени от гмуркането, влияят пряко върху способността за запомняне.

След седем месеца мозъчните скенери на водолазите показват видими промени в начина, по който отделните региони комуникират помежду си, включително зоните, отговарящи за вниманието, вземането на решения, движенията и обработката на сетивна информация.

Хипокампусът се откроява най-ярко.

И от двете му страни са се образували значително по-силни връзки с малкия мозък - структура, известна най-вече с координацията на движенията, но същевременно свързана с паметта и мисловните процеси. В същото време хипокампусът е намалил връзките си със зоните, отговарящи за движенията и сетивната обработка, особено когато водолазите са дишали нормално.

Изследователите смятат, че при екстремни условия мозъкът пренасочва фокуса си от външните дразнители към вътрешните процеси, което помага за запазване на паметта.

Holding your breath could REWIRE your brain: Scientists discover divers who plunge underwater without oxygen develop remarkable mental adaptation https://t.co/YGyWCc2Y28

— Daily Mail (@DailyMail) October 6, 2026

При тестовете за памет водолазите с по-силни връзки между левия хипокампус и малкия мозък са се справили значително по-добре при разпознаването на нови детайли и различаването на сходни спомени.

От своя страна тези с по-слаби връзки между десния хипокампус и двигателно-сетивните зони са показвали подобрено разпознаване на вече познати елементи.

Изследването показва, че многократното излагане на ниски нива на кислород може да пренастрои начина, по който хипокампусът комуникира с останалата част от мозъка. Това потенциално помага на фрийдайвърите да съхранят паметта си въпреки суровите условия.

Учените смятат, че откритията им могат да помогнат за разработването на нови терапии, използващи строго контролирани периоди на кислороден дефицит. Това би помогнало на мозъка да се адаптира и да стане по-устойчив, предлагайки иновативен подход при заболявания, свързани със стареенето, мозъчната дегенерация или кислородната недостатъчност.

Това обаче съвсем не означава, че трябва веднага да започнете да задържате дъха си за дълги минути.

Проучването е проведено върху малка група хора, а контролната група е била сканирана само веднъж. Това означава, че учените все още не могат да твърдят със стопроцентова сигурност, че промените се дължат единствено и само на фрийдайвинга.

Освен това свободното гмуркане крие сериозни рискове, които нарастват с увеличаване на дълбочината, и може да бъде изключително опасно без съответната подготовка и мерки за безопасност.