Правителствата на България не са изпълнили планирани капиталови разходи за над 15 млрд. лева за 10 години. „Системно  неизпълнение“ на програмите за публични инвестиции, които се залагат в годишните бюджета - това е диагнозата, която поставя в свой анализ Фискалният съвет (ФС). 

В периода 2015-2024 г. разликата между заложените и отчетените инвестиции по консолидираната фискална програма достига 15,296 млрд. лева, показват данните на Министерството на финансите и на Сметната палата.

Негативният рекорд е постигнат през 2021 г., когато са реализирани едва 31,5% от планираните капиталови разходи. Сериозно изоставане се наблюдава и през 2024 г., когато изпълнението е едва 48,9% от годишния разчет.

Това е стара порочна практика на правителствата  - да вписват в годишния бюджет огромни инвестиции, а после да не ги изпълняват. Причините за провалите на капиталовите програми са много и различни - от лошо планиране, нефели проекти и слаб „административен капацитет“, до корупционни скандали, забавени и анулирани обществени поръчки.

Има и още една причина - управляващите използват капиталовите разходи като буфер - залагат огромни суми, за да могат после да пренасочат част от тях за други, „текущи“ разходи, а също и за да отчетат на финала на годината „спестени пари“ и по-малък бюджетен дефицит. Според икономисти и финансисти така ще стане и тази година - кабинетът „Радев“ няма да как да навакса голямото изоставане в инвестициите и ако не реши да хвърля милиарди „от хеликоптера“ по Коледа, хазната ще приключи с по-нисък преразход.

„След 2020 г. допълнително влияние оказват пандемията от COVID-19, поскъпването на строителните материали и труда, както и забавянето на отделни инфраструктурни проекти. По време на пандемията част от средствата за капиталови инвестиции са пренасочени към противоепидемични мерки и други текущи разходи. През 2021 г. рязкото увеличение на строителните разходи допълнително затруднява реализацията на инвестиционните проекти“, пояснява анализът на Фискалния съвет. 

Интересно откритие на ФС е, че все пак през анализирания период има две години, в които държавата е надскочила инвестиционните си намерения - през 2018 и 2023 г. са отчетени преизпълнения съответно от 110,2% и 108,8%.

„В годините с преизпълнение решаваща роля имат допълнителното финансиране и промените в бюджетите, включително за големи инфраструктурни проекти, инвестиции в отбраната и общински инициативи“, сочи анализът.  

Пикове  

По данни на Сметната палата през 2018 г. са направени близо 2.5 млрд. лева капиталови разходи при заложени 2.243 млрд., което е 110.2% изпълнение. Основната причина за преизпълнението е фамозната магистрала „Хемус“. През декември тогавашното правителство одобрява 1.3 разходи за МРРБ и е извършен трансфер на 1.149 млрд. лева за а изграждане на обход на гр. Габрово и за АМ „Хемус“. Други значителни харчове били за обезпечаване на българското председателство на Съвета на ЕС;  за осигуряване и възстановяване на летателна годност на МиГ-29 и Су-25 и др.

През 2019 г. има скок на капиталовите разходи заради плащания за изтребителите F-16. С това се обяснява разликата от близо 2 млрд. лв. в капиталовите разходи между първоначалния и изменения план. Най-съществената инвестиция за годината са 2.33. млрд. лв. за първия транш от 8 броя бойни самолети F-16 block 70, за поддръжка и ремонти на МиГ 29 и  др. авиационна техника.

2023 г. също е година на осезаемо увеличение на инвестиционните разходи. Основната причина тук е в бързането да се усвоят евросредства (грантовете вървят с национално съфинансиране). 31 декември 23-а бе крайният срок за изпълнение и разплащане на проектите, финансирани от ЕС за програмния период 2014-2020 г.

Някои изводи 

Данните очертават траен проблем при превръщането на бюджетните разчети в реално изпълнени инвестиции.

В началото на новите програмни периоди усвояването на евросредствата и националните инвестиции обикновено се бавят заради административни процедури, подготовка на проектите и забавяния при обществените поръчки.

Съществено влияние върху общите резултати оказва изпълнението на общинските инвестиционни програми.

Има съществени промени в разпределението на публичните средства през бюджетната година.