Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 12°
Моето мнение може и да се променя, но не и фактът, че съм прав.
Бисери 4,408 прегледа
Следващ →

Още вицове

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Едно супер маце отива при шивачът си: -Искам да ми подкъсиш тази пола още малко! -Хмм, няма проблем госпожице, ама първо ти трябва електротехник! -Що ми е електротехник? -Ами, да ти вдигне розетката по-нагоре... - А преди толкова ме обичаше? - Да, обичах те, но това беше 50 килограма назад! - На кого прилича бебето? - На татко си - през цялото време спи, а като се събуди, веднага налапва шишето. Проверка в поделение. Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе. Веднага взима меерки: - Ей шматковец, я ела тука. Войника със строева крачка се доближава и рапортува: - Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал. Генерала се учудва: - Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"? - Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…