Късно през нощта звъни телефона. Жената вдига:
- Скъпа, аз съм. Прибирам се скоро. Нали не съм закъснял много?
- Не, скъпи.
- А става ли да дойда с няколко приятели да пием по още някоя биричка?
- Да, скъпи.
- Ще пием по някоя бира, ще полафим...
- Ама разбира се скъпи.
Мъжът млъква за малко и:
- Извинете, сигурно съм набрал грешно...
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
- През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.:
- До къде е водата?
- До глезените, Г-н Министър!
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.