Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 16°
Майната ти обич моя, ти не си добре като мен жена ще срещнеш, само че не знам къде Толкова много те обичах, но ти не ме разбра ден и нощ след тебе тичах, но ти ме изигра Ти ще дойдеш обич моя, но не сега а когато зад завоя видиш ми гърба Майната ти обич моя, всичко бе до тук Писна ми да бъда твоя, вече ще ме има друг!
Бисери 3,448 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пpистига японец в София. Посрещачите го питат: - Трябва ли ви преводач? - Hе, не трябва! Аз зная десет хиляди бъльгарска дума! - гоpдо отвръща гостът. - Всичко е тук... (почуква с показалец по челото си) - в гъжа! Борец отишъл при баща си за съвет: - Татко, имам три гаджета, и не знам за коя да се оженя. Какво да направя? - Дай на всяка по 5000 $ - казал бащата - и виж коя как ще постъпи. Минал един месец. Срещнал се бореца с баща си и му казал: - Изпълних заръката ти, татко, и сега знам за коя ще се оженя. Първата си вкара парите в една пирамида и изгоря. Втората ги изхарчи за дрехи, обувки и глезотии, а третата ме заведе в един бутик и ми накупи сума костюми, ризи, обувки, вратовръзки и т.н. - Много хубаво, сине - зарадвал се бащата - и ти коя избра? - Естествено тази с най-големите цици! На изпит в университета професорът задава въпроси на студент. Той не може да отговори на нито един от тях. Професорът се изморил да пита и казва: - Млади човече! Смятам, че в главата ви е абсолютна пустиня. Студентът се замисля и отговаря: - Може би! Обаче във всяка пустиня има оазиси, само дето не всяка камила може да ги намери... В близката далечина, на един дървен камък, прав седеше млад старец, който чоплеше вестник и четеше семки. На първата семка пишело как се пикае в ъгъла на кръгла стая. На втората - как глухият чул, че немият разказал как слепият видял сакатия да тича подир влак, в който плешива старица решела косата си със златен гребен, за да му каже, че гумата му е спукана... Станишев пита Даниел Вълчев: - Прочетоха ли речта ми в училищата за първия учебен ден? - Не, в училищата вече не четат даже моята реч...