Междуселски автобус. Баба сяда зад шофьора и поръчва:
- Момче, да се обадиш, когато стигнем до Попица!
- Бъди спокойна, бабо!
Автобусът се кламбичка час, два, три... По едно време бабата побутва шофьора:
- Много ли има още до Попица?
Шофьорът с ужас разбира, че е забравил. Тегли на ум една, върти волана, кара петдесет километра в обратната посока.
- Ето ти бабо, Попица. Слизай!
- Ама аз не съм за Попица!
- ???
- Дъщеря ми каза като я наближим, да си изпия хапчето!
Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.