Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 12°
Димитровград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец. Още по-класическо: попадат на канибалски остров. Вожда им казва: - На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната"). Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка. - Научи ли кучето да говори? - Да, разбира се. Кучето се обажда: - Бау. Пускат го в казаната и наред е французина. Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване. Последен е българина. След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен. - Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял? - Не вярно, не съм я докоснал даже. Тогава до него се обадило кучето: - Лъже мръсникът, лъже.
Любими Герои 4,460 прегледа
Следващ →

Още вицове

На митницата в аерогарата пристига мъж с два куфара. Митничарят посочва първият куфар и пита: - Какво има в този куфар? - 25 милиона лева. - ? - Това са пожертвования! - скромно казва мъжът. - Вие сигурно имате много голяма организация? - пита митничарят. - А, не, работя сам! - Тогава, сигурно сте ги събирали много време? - Ами, около три месеца. Митничарят недоумява, а мъжът пояснява: - Отивам в тоалетната. Когато някой дойде да пикае, аз го хващам за оная работа, вадя нож и моля за пожертвование. - И дават ли? - О, дават и то щедро. - Добре, а какво има в другия куфар? - Разбирате ли, някой не дават.... Събудих се и отворих очи. Първото нещо, което си помисли: "Как ще се прибера вкъщи и ще си легна." Зоомагазин. Клиентът: - Трябват ми 769 дървеници, 653 бълхи, 5467 хлебарки и 54 плъха! - За какво ви е всичко това?! - чуди се продавачът. - Хазяйката ме гони от квартирата и настоява всичко да бъде така, както е било преди да се нанеса. Един просяк се помолил на Бога: - Моля те, Господи, направи така че и да видя някоя голяма банкнота на улицата, да нямам желание да се наведа да я вдигна. Помислил Господ, помислил, и го надарил с радикулит. - Тате, тате! Знаеш ли колко е дълга пастата за зъби? - Не - с досада отговаря бащата. - От средата на килима в хола до края на антрето.