Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 12°
- Мими, имаш ли нещо против да вечеряме заедно тази вечер? - Не разбира се! Ще ми бъде приятно. - Тогава в 7:30 у вас. Ще сготвиш и сармички, нали?
Разни 3,274 прегледа
Следващ →

Още вицове

В следствие на нестихващите пожари, огнени пламъци обхванали сградата на ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство), която изгоряла. Останала незасегната само будката на портиера. Отишъл един студент, видял че сградата я няма и попитал човека, който бил в будката: - Извинявайте, да знаете къде е ВИАС? - Да! ВИАС изгоря. Отишъл си студентът, но на следващия ден отново дошъл и задал същия въпрос. Когато това се случило и на третия ден, на портиера му писнало и запитал: - Момче, защо всеки ден идваш и ме питаш едно и също нещо? Нали ти казах вече, че ВИАС изгоря! - Ами драго ми става, като го чувам всеки ден бе, чичо! Колкото и да са кратки думите "да" и "не" те изискват най-сериозният размисъл. Ако имаш по-малко години, отколкото аз сантиметри, не съм заинтересован. Идва си войник от казармата на село при баба си и дядо си. На двора вижда дядо си и му казва: - Хей дядо, виж ме какъв войник съм, имам си автомат, пистолет, нож, гранати и всичко останало. Виж какво ще ти покажа - добавя той, вади една граната, издърпва предпазителя и я мята в кенефа до оградата на двора. След 4 секунди целият кенеф се взривява и всичко става на трески. Дядо му го гледа и възкливка: - Да, момчето ми, наистина си голям войник. Да беше сега и баба ти тук и да можеше да те види. - Баба, да! Защо? А тя къде е? - пита войникът - Беше в тоалетната. Свършило лятото и започнала учебната година. Учителката както се полага дала на учениците за домашно да напишат какво са правили през лятото. Прибират се унили Петка и Чапай и мислят: "Абе ние цяло лято само пихме и по жени ходихме.." В крайна сметка решили да пишат така: "Вместо пиене ще пишат четене, а вместо жени - риба" Значи започнал Петка да пише: "Ставам аз сутринта а главата ще ме спука от болка. Значи много до късно бехме чели снощи. Прочитам набързо една малка книжка и се запътвам към Чапай. Пътьом минавам през библиотеката и вземам няколко нови книги - да почетем с Чапай. Отивам у тях а Чапай вече се начел, начитам се и аз и решаваме да отидем за риба. Отидохме за риба и Чапай хвърли - хоп рибка, аз хвърля - нищо, хвърли Чапай - рибка, аз - нищо, по едно време прааасс една страхотна риба...... И един месец не можа да ми се изправи кукичката!"