Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
— … последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
— Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… — … а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
В гората се появила машина за свирки. Зайо Байо почнал да я употребява редовно и бил много щастлив. Един ден го срещнал вълка и го питал защо е толкова щастлив и Зайо му обяснил за машината и го посъветвал да отиде и той. Отишъл вълка и решил да се изхитри и вместо да пусне 1 левче за една свирка речил да пусне 2 че да му е по-яко.
По-късно Зайо срещнал вълчо превиващ се от болка:
- Какво ти е бе Вълчо?
- Абе Зайо защо не ми каза че като пуснеш 2 лева и ти остри молива?